неделя, 3 октомври 2010 г.

2. Кутията на недоверието


Стилажите са празни, а на пода има кутии, които ще използваме, за да складираме.
Първата кутия, която ще поставим на стилажа е Кутията на недоверието.
Откакто се помним, около нас има хора, които ни казват, че не ставаме за тая работа, дори да е точно обратното. Човек губи доверие в преценката на другите, в собствената си преценка, доверие в резултата изобщо, в смисъла на това, с което се занимава. Тези "случки" за жалост не изтичат покрай нас, без да ни бележат, колкото и силни характери да сме, колкото и да твърдим, че сме "над нещата". Аз се уча все още от своите така наречени "загуби и провали", въпреки, че много добре знам, че такива не съществуват. Всичко е въпрос на възприятие, ще се убедите сами.
Кутията на недоверието ще стане склад за нашето всеобщо недоверие към възможностите и потенциала ни.
Никога не съм вярвала, че съм достатъчно добър художник, затова слагам в моята Кутия на недоверието, моливите си. Слагам и рисунката си от изпита в Приложната гимназия, където не ме приеха, защото си мисля, че можех да се справя и по-добре. Слагам цялата папка с рисунки, които надрасках в парковете, защото смятам, че са посредствени. Затварям кутията с капака й и я поставям на стилажа.
Недоверието ми вече не е в мен, моята кутия ще го пази тук.

Първа задача:

Избройте пет неща, които бихте сложили в своята кутия на недоверието. Бъдете максимално детайлни, особено в ситуациите, в които сте се чувствали най-подценени от другите.

После ще обсъдим :)

неделя, 12 септември 2010 г.

1. Към мазето


Кладенецът е душевно състояние на ума. Поне аз така го разбирам и усещам. Ето как аз стигам до Там.
Когато затворя очи слизам по стълбите към мазето. Стъпалата са точно десет. Всяка крачка надолу ме прави все по-свободна от мислите на бита.

Десет. Усещам аромата на дървото, от което са направени стълбите.
Девет. Там долу е топло и уютно.
Осем. Събувам обувките си, за да усещам през стъпалата си спокойствието, което това място излъчва.
Седем. Чувам звука от камината и топлото пукане на дървата в нея.
Шест. Шумът от горния етаж вече не съществува.
Пет. Светлината долу е мека и се разлива в жълто-оранжеви нюанси.
Четири. Виждам рафтовете, на които е подредено цялото познание, което ми е нужно.
Три. Тялото ми е отпуснато и мирно.
Две. Поздравявам себе си за пристигането.
Едно. У дома.

Когато стъпалата свършат, вече съм Долу. А там е вратата за Отвъд. Понякога излизам Там, друг път оставам в мазето при камината. Кладенецът е отвън, зад тази врата. Но как се стига дотам, ще разкажа постепенно. Засега ще се огледаме в стилажите.