Кладенецът е душевно състояние на ума. Поне аз така го разбирам и усещам. Ето как аз стигам до Там.
Когато затворя очи слизам по стълбите към мазето. Стъпалата са точно десет. Всяка крачка надолу ме прави все по-свободна от мислите на бита.
Десет. Усещам аромата на дървото, от което са направени стълбите.
Девет. Там долу е топло и уютно.
Осем. Събувам обувките си, за да усещам през стъпалата си спокойствието, което това място излъчва.
Седем. Чувам звука от камината и топлото пукане на дървата в нея.
Шест. Шумът от горния етаж вече не съществува.
Пет. Светлината долу е мека и се разлива в жълто-оранжеви нюанси.
Четири. Виждам рафтовете, на които е подредено цялото познание, което ми е нужно.
Три. Тялото ми е отпуснато и мирно.
Две. Поздравявам себе си за пристигането.
Едно. У дома.
Когато стъпалата свършат, вече съм Долу. А там е вратата за Отвъд. Понякога излизам Там, друг път оставам в мазето при камината. Кладенецът е отвън, зад тази врата. Но как се стига дотам, ще разкажа постепенно. Засега ще се огледаме в стилажите.
