неделя, 3 октомври 2010 г.

2. Кутията на недоверието


Стилажите са празни, а на пода има кутии, които ще използваме, за да складираме.
Първата кутия, която ще поставим на стилажа е Кутията на недоверието.
Откакто се помним, около нас има хора, които ни казват, че не ставаме за тая работа, дори да е точно обратното. Човек губи доверие в преценката на другите, в собствената си преценка, доверие в резултата изобщо, в смисъла на това, с което се занимава. Тези "случки" за жалост не изтичат покрай нас, без да ни бележат, колкото и силни характери да сме, колкото и да твърдим, че сме "над нещата". Аз се уча все още от своите така наречени "загуби и провали", въпреки, че много добре знам, че такива не съществуват. Всичко е въпрос на възприятие, ще се убедите сами.
Кутията на недоверието ще стане склад за нашето всеобщо недоверие към възможностите и потенциала ни.
Никога не съм вярвала, че съм достатъчно добър художник, затова слагам в моята Кутия на недоверието, моливите си. Слагам и рисунката си от изпита в Приложната гимназия, където не ме приеха, защото си мисля, че можех да се справя и по-добре. Слагам цялата папка с рисунки, които надрасках в парковете, защото смятам, че са посредствени. Затварям кутията с капака й и я поставям на стилажа.
Недоверието ми вече не е в мен, моята кутия ще го пази тук.

Първа задача:

Избройте пет неща, които бихте сложили в своята кутия на недоверието. Бъдете максимално детайлни, особено в ситуациите, в които сте се чувствали най-подценени от другите.

После ще обсъдим :)

3 коментара:

  1. Това е от Моника: http://mokaina.blogspot.com/2010_10_01_archive.html

    Тя сложи в Кутията на недоверието фотоапарат, рисунка с водни бои и поезия.

    ОтговорИзтриване
  2. Аз слагам всичките си неуспешни интервюта за работа, това, че не ме приеха в преводаческия профил в университета, блудкавите си манджи и безкрайните промени на цвета на косата.

    ОтговорИзтриване
  3. Хах - неизбежно се сетих за Екзюпери.
    Слагам е кутията на недоверието именно недоверие... Не, не към собствените ми възможности(в тях вярата ми е непоколебима) - то е насочено винаги навън, към другите, че не ще ме чуят, а и да го направят - няма да разберат, а и да го направят - няма да запомнят. Същото то ме спира да кажа каквото мисля, не каквото ще е удобно или се очаква.

    ПП чакам си номер 3. в къщичката на дървото, която всъщност е моето мазе... Все пак ако всички имахме мазета нямаше да е толкова трудно...

    ППП Първоначалният облик на блога ни беше същия като тук, а сега остана зеленина само в началото...

    ОтговорИзтриване